Анализ на медиен мониторинг на новините на Нова телевизия

Медиите и тяхното възДЕЙСТВИЕ

            Дали медиите ни представят реалната действителност? Дали ни казват истината? Дали ние-аудиторията можем да разберем тяхното послание? Дали знаем как да се предпазим от въздействието на телевизията? Дали разбираме медийното съдържание и начина, по който то ни е представено?

            На тези и на още други въпроси ще се опитам да дам отговор, позовавайки се на медийния мониторинг на новините от централната емисия на Нова телевизия-Новините. Периодът, който ще използваме е една седмица-от 7 ноември 2013г- до 13 ноември 2013г.

            Първата новина в централната емисия винаги е с продължителност от и дори повече от 5 минути. На нея се отделя най-голямо внимание. Поради обстановката в страната и събитията през тази седмица(7.11.2013-13.11.2013) на първо място са новини за протестите(вкл. Окупацията; „Ранобудните студенти“; Контрапротести) и оставката на Христо Бисеров. Кулминацията, по отношение на отделено ефирно време, идва на 12.11.2013, когато са сблъсъците около Парламента. На това събитие е отредено 19 минутно излъчване на живо, като след това отново е спонемато в емисията. Общо отделеното време за сблъсъците в края на емисията се оказва, че е 25 минути, от общо времетраене на емисията-53 минути.

            Следва един поток от новини, на всяка от които времетраенето е около 2 мин . Те са свързани с актуални или обновени събития и промени от съответния  ден. Темите са от значение за цялото ни общество. Например: промени в закона; новият бюджет; бежанци; и други.

            Към края на емисията наблюдаваме едно смесване на по-регионални новини и по-маловажни и развлекателни. На всяка от тях времетраенето отново е в интервала между 1 и 2 минути.

            В пеиода 7.11.2013-13.11.2013 най-кратката емисия е в събота-9.11.2013, с времетраене 15:33. В неделя-10.11.2013, емисията също е с продължителност 23:56. Това са дните с най-кратки новинарски емисии в Нова телевизия. Това се дължи на малкия поток от новости през почивните дни.

            За сметка на събота и неделя, във вторник-12.11.2013, емисията е с продължителност 53 минути. Това се дължи на слъсъците около Парламента и многократнте включвание на живо от площад „Народно събрание“.

            Относно времетраенето, може да заключим, че то е продиктувано от броя на новините, случили се през съответние ден. Интерсно обаче е да обърнм внимание да повтарящите се новини. Ако гледате една след друга някои от емисииите, определно ще намерите прилики между тях и ще се заблудите, че тази емисия вече сте я гледали. Но това всъщност няма да е така. Това се дължи на преповтарянето на някой събития, които се отразяват в новинарските емисии. Дори и подреждането на новините е по един и същ наин. Това също така може да е резултат от запълване на ефирното време, т.е да се използва, като пълнеж на дадена емисия. В периода масовото времетраене на емисията е в интервала 35-38 минути.

            Броят на новините е различен всеки ден. Средно може да обобщим, че е около 20 новини на емисия, като всяка е с различна продължителност- някоя е по 10 минути, друга около 2, трета по малко от 1.

             В целия информационен поток на новините на Нова телевизия следните думи са употребени:

Промени(законодателни, данъчни, нови правила в определни области и други)-около 18 пъти

Протестите са обсъждани-около 16 пъти

Регионални новини(засягащи определени хора-новини за Пловдив, София, Карлово и други)-около 15 пъти

Парламент е спомената-около 12 пъти

Икономическо бъдеще на страната(Бюджет и други) са споменати-около 9 пъти

Новини за други държави(Филипините, Гърция и други)-около 9 пъти

Името на Пламен Орешарски е споменато-около 9 пъти (като тук включваме и споменаването му в репортажи)

Теми, свързани с бежанците(включително нападения над тях и от тях-случая с Виктория) са споменати-около 8 пъти

Положителни новини(Ден на добротата; Култура, Изкуство)-около 7 пъти

Христо Бисеров е обсъждан-около 6 пъти

Името на Бойко Борисов е спонемато-около 3 пъти

            От приблизителното разпределение на новините, ясно може да очертаем кои са събитията за тази една седмица-обсъждани са всякакви промени, които ги поставят на първо място в целия поток от информация. На второ място са протестите-„ранобудни студенти“, окупация. На трето място са всякакви регионални новини, които касаят хората, живеещи в дадена област на страната. Тези три теми са споменавани във всяка емисия на Новините на Нова телевизия. В продължение на една седмица аудиторията е била заливана от информация по тези теми. Както се вижда най-малко е споменато името на Бойко Борисов. А Христо Бисеров е бил на дневен ред само в дните, който се обсъждаше неговата оставка(7.11.-8.11.). На следващия ден темата вече е забравена.

            Любопитна е визията и държанието на водещите. От страна на емоции са доста сдържани. Рядко показват отношение чрез мимики, изражение, дейстия. При водещите липсва дълги коси с букли. Прическите им са къси, гримът умерен-това не отклонява вниманието на аудиторията от съобщението. Репортерите са с по-спортно-елегантни дрехи. Така се обличат и голяма част от аудиторията и това помага да припознаем публиката с репортера. По този начин дистанцията между тях намалява. Т.е репортерът е един човек, като нас-публиката, които ни представя действителността в страната. Интересен е фактът как се представя информация от икономическо естество-напимер: бюджет 2014. Вместо да се излъчи репортаж от мястото на обсъждане на бюджета, вниманието на зрителя е приковано от елегантно облечен репортер(ка), а неин фон са таблици и диаграми за икономическия разтеж през следващата година. Ако тази информация беше просто спомената от водещ или е излъчен видео материал, тя определено не ми привлякла вниманието на аудиторията. Но когато имаме нещо графически изобразено, с комбинация от предположения за икономически стабилно бъдеще, то тогава зрителят забелязва това и му се доверява. Представата за графика или таблица в човек, поражда мисълта за нещо стабилно, нещо сигурно.Т.е с използването на някаква по-различна форма на съобщение медиата може да привлече вниманието на аудиторията и да я убеди в дадено нещо.

            Успя ли медиата да прикрие или да преувеличи някои новини? Разбира се, че ДА! Както по-горе споменахме темата за Христо Бисеров беше силно дискутирана и изведнъж забравена. В разгледания период,  зрителят не успя да разбере развръзката по тази тема. Може би в следващите емисии е имало такова разяснение, но това забавяне може да го приемем и като умишлено, с цел хората да забравят този случай.

            Самият факт, че протестите(малобройни или не) са акцента на емисиите-те присъстват във всяка и оглавяват първите места, ги превръща в главна тема. Едва ли някой би обърнал внимание, ако новината беше оповестена в последните минути на емисията. Но, когато темата присъсътва в първите минути, то незабавно във съзнанието на зрителя, тя се превръща в новина №1-най-важната.

            Поставяйки новините за бежанци по средата на емисията, медиата автоматично ги превръща в по-маловажни за обществото ни. Но дали това е така? Всички разбираме, че това е доста важна тема за нашата страна. Тогава защо не е сред първите? Лично аз не виждам друга причина освен политика на медиата, а може би и външен натиск, които цели да не се създава омраза в населението към бежанците. Но прикриването на тази информация, поражда страхът от тях. Наблюдаваме обратния ефект. Хората не са достатъчно информирани, те виждат проблема, но не знаят за него. Медийното пространство ни завила от безкрайни репортажи за мизерията, в която живеят сирийските граждани, и за непрекъснато оплакващите се бежанци от страната ни, а това вместо съчувствие е повод за омраза от страна на българите. По-голяма част от обществото ни не харесва бежанците, но малко са тези, които наистина са успели да се докоснат до тези хора. Нашата представа за тях е изградена, „благодарение“ на медиите. Склонни сме да се доверим на човека в телевизора.

            Позитивните новини в разгледания период на новините на Нова телевизия остават на заден план. Те са в последните минути на емисията, а продължителността им е около няколко секунди. Това отново потвърждава, че добрата новина е лошата новина.

            И тук идва въпросът как ни въздейства медиата/ можем ли да се предпазим от нея? И знаем ли как?

            За целта първо трябва да определим коя и каква е социалната среда на българина. Ще използваме околната среда на детето на Бронфенбренер и ще се опитаме да я трансформираме, така че да приляга върху обществото. Нека запазим Микросредата такава, каквато е и при децата-това са най-близките социални връзки-вътре в семейството-съпруг/а, деца, родители; а също и с избран кръг приятели; работа. Следва Мезосредата и тук ще направим леки промени. В тази сфера наблюдаваме взаимоотношенията между семейството-приятелите; семейство-работа. Т.е връзките в Микросредата. Следва Екзосредата-при децата това са организации, институции, които нямат директна връзка с детето. При един възрастен човек това може да е шефът на работното място или приятелите на приятелите. И Макростедата това са най-отдалечени събития от детето. Когато разглеждаме масовият случай-това може да са лица, свързани с политика; също неща, за които няма от къде да разберем. И тук идва мястото на медиата. Тя се превръща в един генератор в тази социална среда днес. Тя ни показва „истината“, тя ни показва „всички гледни точки“, от нея ние разбираме какво се случва в отдалечени от нас места в страната. Тя превръща телевизора в един умален макет на целия свят. И когато няма на какво друго да се доверим, ние сме склонии да повярваме на всичко, което идва от телевизора.

 

 

           Схематично може да си представим социалната среда да всеки гражданин по горепосочения начин. Както виждаме медиата днес присъства във всяко едно ниво. Как може да се предпазим от нейното въздействие?

            Това е един доста сложен процес. На първо място всеки доброволно позволява на медиата да се разположи в дома му. Сами преценяваме какво можем/искаме да гледаме. Правим подбор на това което гледаме. Това е и пъвата стъпка към предпазване от въздействието на медиите-ние сами преценяваме кое може да въздейства върху нас. Следва момента с доверието.

            Тук може да има два варинта-човек, който е предазлив по отношение на медиите; човек, които се доверява безрезервно на казаното от медиите. Тези два модела може да се появат от различия по отношение на възраст, пол, образование и други.

            В днешно време способността да се предпазваме от въздействието на медиите е много важен процес. Както се убедихме една медиа може да ни представи всякаква информация. Може да ни въздейства и манипулира по множество начини. В мониторинга на новините на Нова телевизия видяхме, че от значение е и мястотто на новината, и нейната продължителност, и начинът на представяне, и броя на споменаване. Доказателство на въздействието на медиите над обществото. Всеки малък детайл може да изкриви нашата представа за реалността. Всеки малък пропуск от страна на медиатора, може да доведе до заблуда в аудиторията. Затов нека подхождаме по предпазливо по отношение на медиите и не се доверяваме безрезервно на казаното от тях!

                                                                                              *Анализът е направен с учебна цел!